#   Статии
17.08.2012
Археологически открития 2009 г. - 2011 г.

За по-старата история и археология на Бяла се знаеше твърде малко. Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде – между Одесос (Варна) и Навлохос (Обзор) се е намирал един от многото градове, известни с името Лариса. Още в първата година на археологическите разкопки беше изяснено трасето на укрепителната линия на крепостта. Тя е затваряла носа от североизточния до южния склон – площ от около 40 декара. Състояла се е от крепостна стена и от ров.

Най-важният засега проучен обект е раннохристиянски комплекс, който включва трикорабна едноабсидна базилика с притвор, две кръщелни, кладенец за светена вода, жилище на главния свещеник, производствени съоръжения – две пещи за битова керамика и винарна.

В базиликата, в кръщелните и в близост до тях са открити фрагменти от архитектурната и декоративната им украса, една цяла и няколко други олтарни маси, фрагменти от стенописи, в това число образ(и) на светец, надпис „Мария“ и др.

Въз основа на най-късните монетни находки, разрушаването на крепостта трябва да се свърже с аваро-славянското нашествие през 614 г. – по времето на император Ираклий (610-641).

В близост до църквата са разкрити добре запазени като градеж и конструкция помещения, които предизвикват специален интерес. Става дума за две сгради с масивни каменни зидове, които са били съединени навярно с дървена конструкция. Датировката им е в V-VI в. До широките по 1 м каменни зидове е изградено с тухли квадратно помещение с размери 3х3 м. Подът на това помещение, което може да се определи и като басейн, е от големи каменни плочи. Тухлите и подът са с ходрофобна замаска от хоросан и стрита тухла. В южната част на това помещение има добре оформен отвор, където има поставен камък, с улей за оттичане към голям съд – питос, чиито отвор е с диаметър 1 м.

Сравнението с подобен тип съоръжения дава основание да се направи извода, че става дума за винарна. Тухленият басейн е мястото, където всъщност се поставя гроздето. Големият камък е основата на конструкция с вертикална и хоризонтална греда, която е подпомагала мачкането на гроздето. Подобни винарни от същото време има проучени в Северен Кавказ, Кримския полуостров, Сърбия, Израел. В България до момента точно такъв тип съоръжение не е известно.

Археологическото проучване на по-ранните пластове на нос Св. Атанас разкриха също така и следи от древно селище, и култов център – храм, ритулни огнища и ями. Най-ранните находки са от средата на VІ в. пр. Хр., макар отделни предмети да се отнасят още към времето на камено-медната и бронзовата епоха.

автор: доц. д-р Валери Йотов

(Доцент д-р Валери Йотов е научен ръководител на археологическите разкопки на нос Св. Атанас. Роден е през 1954 г. в гр. Добрич. Завършил е история във ВТУ „Кирил и Методий”. Работи в Археологическия музей във Варна. Участвал е в повече от 15 археологически експедиции, на 7 от които е бил научен ръководител. Автор е на две научни монографии, над 70 научни статии, редактор на 10 научни сборника и каталози. Съставител, автор и редактор е на научната поредица Studia Militaria Balcanica. Има участия в повече от 80 национални и международни научни форума. Водещ специалист в изучаването на късноантичното и средновековното въоръжение и снаряжение.)

Автор: Росица Генкова

 

© Община Бяла 2006-2017
начало | карта на сайта | © Copyrights | webdesign | помощ | администрация