#   Статии
17.08.2012
Интервю с Владимир Овчаров

Господин Овчаров, Вие сте с археологическата експедиция от самото начало, какво си спомняте от 2009 г.?

По една случайност познанството ми с доц. Йотов беше причина да посетя първите дни от разкопките на нос Св. Атанас. От тези дни си спомням добрия шанс, който споходи експедицията, всъщност и добър шанс за късноантичната археология на България. Още в пърия ден на разкопките попаднахме на раннохристиянската базилика. Куриозното беше, че един единствен камък от нея беше на повърхността. В следващите археологически сезони вече се чувствах член на експедицията и редовно участвах в нея. След откриването на базиликата бяха разкрити жилището на епископа, двете кръщелни, кладенеца за света вода, пеща за керамика и винарната – всичко това е добър пример за раннохристиянски комплекс.

А, в коя сфера от археологическите проучвания работите?

Моите специални интереси са в нумизматиката. През първите два сезона почиствах и определях монетния материал. Твърде интересна е нумизматиката от Св. Атанас: от V в. пр. Хр. монета от Олбия; после през традиционните монети за Черноморието (Месемврия и Одесос); следват монетите от Римския и ранновизантийския период. Несъмнено има интересни типове и варианти, които тепърва се анализират и ще се публикуват. Възможно е да се направи археометричен анализ на някои бронзови предмети и монети. В тази връзка ще спомена, че наскоро излезе моята нова книга „Археометричен анализ на българските средновековни монетосечения“, издателство Агато, 2011 г. Тези анализи позволяват да се изясни състава на металната сплав, локализиране на източника на руда и металургичната обработка. Анализите на сребърните монети са в състояние да представят инфлационните процеси през епоха.

Какво ще споделите за откритията през тазгодишния археологически сезон?

Искам да отбележа едно без съмнение важно откритие от юли 2012 г. В едно от жилищата до крепостната стена, определено още като „жилище на трапезит“ бяха открити две златни монети/солиди и повече от 200 бронзови монети от различни номинали от V-VІІ в., комплект теглилки/екзагии и везна.

Подобени комплекти екзагии са изработени главно от бронз, откриват се в укрепените селища и биват съобразени с различни монетни номинали. Обикновенно такива ателиета са били няколко на брой и са били разположени в близост до крепостната стена и порта, както го доказва и този случай. Монетите, които са открити в жилището, са стандартни номинали за епохата и вероятно представляват дневния оборот. Вероятно при напускането на ателието трапезита е взел само златните монети.

Монетният материал е особенно ценен в контекст с жилището на трапезита и е достоен за една статия в международно признато списание. Имайки предвид, че досега са рядкост цялостнно запазени ателиета от епохата.

Какъв е Вашия принос към археологическата експедиция?

Подпомагал съм експедицията с литература и каталози. Подарил съм на археологическия музей в Бяла луксозни класьори и кутии, както и модерно оборудване за бъдещата лаборатория за реставрации и консервации.

Благодаря Ви за интервюто!

(Владимир Овчаров е нумизмат; водолаз-археолог; сътрудник към Лабораторията по структурен анализ, Технически Университет Варна; сътрудник към "Аналитиком Инструментс", Росбах, Германия; автор на книги и публикации)
Автор: Връзки с обществеността и медии

 

© Община Бяла 2006-2017
начало | карта на сайта | © Copyrights | webdesign | помощ | администрация