#   Статии
10.04.2013
Съкровище от седем златни монети от VІ век открито в Късноантичната крепост на нос св. Атанас край Бяла

Местонамиране
Продължителната зима и все закъсняващата пролет през 2013 г. затрудниха началото на археологическия сезон. Все пак, нали късметът е с обекта, на 5 април, при прокарване на канал и извършеното в тази връзка „археологическо наблюдение” беше открит керамичен капак, покриващ малък керамичен съд, а в него – седем златни монети.

Нещо за монетния номинал „солид”
Монетите са от средата на VІ век, на императорите Юстин І (518–527) – една и на Юстиниан І Велики (527–565) – шест. Названието на златните монети, сечени в Източната Римска империя (= Византия) в този период е „солид” (от латински: solidus = твърд, масивен). Разговорното (на гръцки) наименование за златна монета е „номизма”, което пък в модерните времена дава името и на науката „нумизматика”. Като номинал златните монети / солиди са пуснати в обръщение през 309 г. от император Константин I Велики (306–307). Теглото на всеки солид е 1/72 от римския фунт или – около 4,44 грама. Ранните солиди са с висок процент на злато – около 98 %.

За сравнение...
Съкровища със солиди от VІ век от района на Западното Черноморие са известни от:
• Слава руса (ант. Ибида, област Тулча): 8 солида (един на Юстиниан І / 527–565 и 7 на Маврикий / 582–602);
• Калиакра (ант. Акре): 7 солида (2 на Анастасий І / 491–518, 2 на Юстин І / 518–527, 3 на Юстиниан І / 527–565);
• Провадия: около 30 солида, от тях са известни 2 екземпляра на Тиберий ІІ / 578–582 и 2 на Маврикий Тиберий / 582–602;
• Бенковски (община Аврен, област Варна): около 200 солида, от които са известни 3 на Юстин І / 518–527 и 7 на Юстиниан І / 527–565;
• Аспарухово (община Дългопол, област Варна): 19 солида, всички на Юстиниан І / 527–565;
• Несебър: част от находка, известни са 5 солида (2 на Маврикий Тиберий / 582–602, 1 на Фока / 602–610 и 2 на Ираклий, сечени между 613–629 г.).

Малко статистика...
Статистика за находките със златни монети от VІ–VІІ век във Византийската империя и нейните съседи
• до 8 солида: 44%
• 10-21 солида: 17%
• 29–47 солида: 16 %
• 55–112 солида: 12%
• 152–288 солида: 7%
• 360–700 солида 4%
Извод: най-често се откриват малки находки 5–8 солида.

А като заплата...
През VІ–VІІ век заплащането за квалифицирани работници (ковачи, дърводелци и други) е 1–2 солида месечно, т.е. 10–20 солида годишно. Редовите войници получават 8 солида годишно в пари, но освен това получават храна, дрехи и други стоки, т.е. тяхното възнаграждение също реално е около 15–20 солида годишно. Най-ниското чиновническо заплащане е 9 солида годишно, но всеки чиновник събира и такси в своя полза в зависимост от дейноста, която извършва, т.е заработва годишно около 15–20 солида. В земеделието и по-селата заплащането е по-ниско. За пример в едикт от ІV век се казва, че те получават 50% от заплащането на занаятчиите, т.е земеделските работници заработват годишно 8–10 солида, но по-голямата част от тази стойност получават в продукция и само 1–2 солида в пари.

Какво можеш да си купиш със 7 солида:
• около 3000 кг пшеница;
• около 2000-3000 литра вино;
• около 150 литра зехтин;
• 2–3 крави;
• 10 прасета;
• 2 магарета
• 1 работен кон
• откуп за един обикновен пленник (плащане към варварите).



Автор: доц. д-р Валери Йотов

 

© Община Бяла 2006-2017
начало | карта на сайта | © Copyrights | webdesign | помощ | администрация