#   Статии
01.09.2009
Късноантична крепост на нос. Свети Атанас до град Бяла (археологическо лято 2009)

За съществуването на крепост на нос св. Атанас се знае още от кратка бележка от 1892 г. в описа на старините по Черноморското крайбрежие на основателите на българската археология, братята Хермингилд и Карел Шкорпил. Една оглавена през 1979 г. от проф. Михаил Лазаров - археолог във Варненския музей, подводна археологическа експедиция в залива, южно от носа дава допълнителна информация, обобщена в малки статии в популярното тогава списание „Космос”. Няколко оловни и каменни щокове на котви, множество фрагменти от керамични съдове открити от тази експедиция се пазят в туристическия център в града.
Подводните проучвания насочват вниманието и към други извори. Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде, между Одесос и Навлахос се намира Лариса, но това навярно се отнася за пристанището в споменатия залив, което безспорно е локализирано и при подводната археологическа експедиция. Уместно е да се добави, че според някои специалисти за времето на античността и средновековието, пристанището в залива на Бяла е най-доброто по старопланинското черноморско крайбрежие. Къде е населеното място от това време е трудно да се предположи, но различни сведения сочат платото над залива, където са откривани надгробен надпис на гръцки, както и други артефакти. Те дълго време са стояли настрани от вниманието на историци и археолози.
Към времето на ранното средновековие се отнася валът, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла). За съжаление, това интересно съоръжение, за датировката и предназначението на което има различни хипотези към днешния ден е доста разрушено. В насипа на този вал е открит и известния камък с врязани рунически букви/знаци, които се свързват с прабългарската митология. Описвайки вала проф. Рашо Рашев също споменава за укреплението на нос св. Атанас като я определя като „малка късноантична крепост”.
Основната причина дълго време да се знае малко за крепостта на носа е обстоятелството, че оценявайки добрата видимост към голяма площ навътре в Черно море в продължение на десетилетия тук е имало военно поделение, което прекратява дейността си преди няколко години. В наши дни съществува голям инвеститорски интерес за строителство в района на Бяла, в това число и в места на самия нос св. Атанас и северно от него.
За по-конкретно локализиране на крепостта и изясняване на археологическите структури от средата на юли 2009 г. работи археологическа експедиция ръководена от ст.н.с. д-р Валери Йотов, н.с. Александър Минчев, гл. ас. Мария Манолова-Войкова. За кратко време бяха изяснени въпроси на укрепителната система, водоснабдяването, жилищната и обществената архитектура.
На този първоначален етап на проучване може да се приеме с много увереност, че крепостта е късноантична (ранновизантийска) и е част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І. Обхваща площ от около 40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. Кули и порти на този етап не са локализирани. Недалеч от южната част на крепостната стена бе проучена казарма. Основание за такъв извод ни дават удължената правоъгълна форма и големите размери на помещението.
Сондажите на няколко места показаха още, че в почти всички археологически структури се откриват следи от силен пожар, което потвърждава известните ни от други подобни случаи напускане и разрушения причинени от аварославянските нашествия в края на VІ – началото на VІІ в.
Най-интересният археологически резултат може би е откриването на сграда с масивни зидове от камъни и тухли, които на места са запазени до 150 см височина. Планът на сградата, както и първите открити находки – части от капители, мраморни детайли от олтарни прегради, фрагменти от прозоречно стъкло, фрагменти от стъклени светилници позволяват да се направи предположението, че става дума за раннохристиянска базилика от V-VІ в.
След отстраняването на някои проблеми на инфраструктурата в района, разкопките ще продължат и в следващите години.
Автор: www.byala.org

 

© Община Бяла 2006-2022
начало | карта на сайта | © Copyrights | помощ | администрация