Продължават археологическите проучвания на крепостта и околното пространство на нос Св. Атанас до град Бяла.
Освен изучаването на, разкритата през миналия археологически сезон раннохристиянска църква, сега се хвърлят усилия и в изучаване на околното пространство. Екипът на Варненския музей, с ръководител доцент д-р Валери Йотов вече има няколко основни работни хипотези за разкритото през летните месеци на тази година. На първо място, вече е в голяма степен е уточнена къде минава укрепителната линия, което позволява да се определи заеманата от крепостта територия.
На следващо място, вече изцяло е проучена църквата, а също така и културните слоеве под нея – навярно храм от V-ІІІ в. пр.Хр. и множество култови ями (ботроси) наоколо. Църквата и някои от съвременните и сгради, които са в близост ще бъдат частично реставрирани и консервирани. Това пък от своя страна позволява кандидатстване в различни проекти за развитие на културния туризъм. Голяма част от олтара в самата църква може да бъде възстановен във вида, в който е изглеждал непосредствено преди разрушаването.
Особено любопитна новина за тази година е откриването на добре запазени като градеж и конструкция помещения, които могат да бъдат датирани в V-VІ в. Става дума за две сгради с масивни каменни зидове, които са били съединени навярно с дървена конструкция. Тези помещения все още се проучват, но работната хипотеза, е че в тях се е произвеждало вино. Защо мислим така? В североизточната част на сградите, до широките по 1 м зидове и запазени в момента на височина до около 1-1,2 м, с тухли е изградено квадратно помещение. Подът на това помещение, което определяхме в началото като „басейн” е от големи каменни плочи. Тухлите и подът са с 10-12 см дебела хидрофобна замазка от хоросан и стрита тухла.
В южната част на това помещение има добре оформен отвор, където има поставен камък, с улей за оттичане. Под улеят има долиум, чиито отвор е с диаметър 1м. Западно от тухленото съоръжение бе открит голям, оформен като призма камък, с размери 70 на 60 см. На по-малката основа е вдълбан цилиндричен отвор, в който се е поставяла масивна кръгла греда. Сравнението с подобен тип съоръжения ни дава основание да направим извода, че става дума за винарна. Тухленият басейн е мястото, където всъщност се поставя гроздето. Големият камък е основата на конструкция с вертикална и хоризонтална греда, която е подпомагала мачкането на гроздето.
Взели сме проби от хидрофобната замазка и долиума, за да проверим дали в тях има отлагания. Подобни винарни от същото време има проучени в Северен Кавказ, Кримския полуостров, Сърбия, Израел. В България до момента точно такъв тип съоръжение не е известно. В някои археологически обекти има изказани мнения за винарни – един преизползван храм в селището в Дуранкулак, на късноантичната крепост до фара в Шабла. Има много издълбани в камъни корита, които са с улей и се интрепретират пак като винарни, но за тях има и друга интерпретация. Последната подобна винарна е била открита в началото на тази година в Израел – определя се като най-голямата във Византийската империя. Вместо хидрофобна замазка там е използвана мозайка. Валери Йотов допълни, че навярно проучваната в крепостта до Бяла винарна е част от манастир. И един любопитен факт. Посетителите на археологическия обект през това лято – туристи и колеги проявяват определен интерес към винарната. Напълно е възможно това да е свързано с впечатленията и спомените им от хубавото вино, което в наши дни се произвежда в района на Бяла.