17.08.2012
Златен пръстен представящ Ротондата "Анастасис" от VI в.
|  | |
 |
През септември 2011 г. пред входа на т.нар. „жилище на епископа”, разположено южно от раннохристиянската базилика в късноантичната крепост до Бяла бе открит златен пръстен.
Пръстенът представлява плоска халка, върху чиято външна повърхност има украса от лозови ластари и гроздове, изработени чрез филигран и гранули. Горната част на пръстена представлява цветна чашка, върху която стъпва ротонда – цилиндър и шатровиден/конусовиден купол. Отдолу на халката с гранули е представен равнораменен кръст.
Естествено бе при търсенето на паралели да се обърне внимание най-вече на византийски пръстени с подобна форма. Сред няколкото достъпни по литература примера се оказа, че има един (публикуван от израелски учен), за който е посочено, че представя храма над Гроба Господен в Йерусалим.
В тази връзка е важно да се отбележи, че най-почитаната светиня за християнството – Гроба Господен, навсякъде се изобразява не другояче, а именно с представяне на архитектурното съоръжение (Ротондата „Анастасис”), въздигнато (325/6 година) над гроба по времето на (и от) император Константин Велики (280–337).
В специализираната литература на тема християнската археология е прието, че възпроизвеждането на така наречената „Константинова църква”, т. е. църквата „Възкресение Христово” в Йерусалим и по-специално на Ротондата над Гроба Господен (осветени на 17 септември 335 г.) започва през VІ в. и поставя началото на нова мода християнски култови предмети. Най-често цитираните обекти/предмети са от VІ–VІІ в. (лети оловни и керамични ампули за миро; пръстени).
Още по-убедително се представя храмът над Гроба Господен по време на кръстоносните походи (ХІ и следващите векове). Много са примерите от западноевропейската нумизматика, сфрагистиката и в приложното изкуство от ХІІ–ХІІІ в. Така например на монетите на кръстоносците често има стилизирано изображение на Гроба Господен и надпис „Sepulchrum Domini”. Същите стоят и на печатите на патриарсите на Йерусалим (ХІІ в.).
Подражанието било така утвърдено, че за да бъде възпроизведен моделът на Гроба Господен било достатъчно да се представят добре разпознаваеми детайли от йерусалимските композиции на „Анастасиса” (шатровидния свод; формата на Кувуклията – стаичката/ротонда).
Златният пръстен от Бяла е с безспорна датировка от VІ век (по-точно втората половина на века) и се нарежда сред малко известните от това време християнски светини.
автор: доц. д-р Валери Йотов
(Доцент д-р Валери Йотов е научен ръководител на археологическите разкопки на нос Св. Атанас. Роден е през 1954 г. в гр. Добрич. Завършил е история във ВТУ „Кирил и Методий”. Работи в Археологическия музей във Варна. Участвал е в повече от 15 археологически експедиции, на 7 от които е бил научен ръководител. Автор е на две научни монографии, над 70 научни статии, редактор на 10 научни сборника и каталози. Съставител, автор и редактор е на научната поредица Studia Militaria Balcanica. Има участия в повече от 80 национални и международни научни форума. Водещ специалист в изучаването на късноантичното и средновековното въоръжение и снаряжение.)
Пръстенът представлява плоска халка, върху чиято външна повърхност има украса от лозови ластари и гроздове, изработени чрез филигран и гранули. Горната част на пръстена представлява цветна чашка, върху която стъпва ротонда – цилиндър и шатровиден/конусовиден купол. Отдолу на халката с гранули е представен равнораменен кръст.
Естествено бе при търсенето на паралели да се обърне внимание най-вече на византийски пръстени с подобна форма. Сред няколкото достъпни по литература примера се оказа, че има един (публикуван от израелски учен), за който е посочено, че представя храма над Гроба Господен в Йерусалим.
В тази връзка е важно да се отбележи, че най-почитаната светиня за християнството – Гроба Господен, навсякъде се изобразява не другояче, а именно с представяне на архитектурното съоръжение (Ротондата „Анастасис”), въздигнато (325/6 година) над гроба по времето на (и от) император Константин Велики (280–337).
В специализираната литература на тема християнската археология е прието, че възпроизвеждането на така наречената „Константинова църква”, т. е. църквата „Възкресение Христово” в Йерусалим и по-специално на Ротондата над Гроба Господен (осветени на 17 септември 335 г.) започва през VІ в. и поставя началото на нова мода християнски култови предмети. Най-често цитираните обекти/предмети са от VІ–VІІ в. (лети оловни и керамични ампули за миро; пръстени).
Още по-убедително се представя храмът над Гроба Господен по време на кръстоносните походи (ХІ и следващите векове). Много са примерите от западноевропейската нумизматика, сфрагистиката и в приложното изкуство от ХІІ–ХІІІ в. Така например на монетите на кръстоносците често има стилизирано изображение на Гроба Господен и надпис „Sepulchrum Domini”. Същите стоят и на печатите на патриарсите на Йерусалим (ХІІ в.).
Подражанието било така утвърдено, че за да бъде възпроизведен моделът на Гроба Господен било достатъчно да се представят добре разпознаваеми детайли от йерусалимските композиции на „Анастасиса” (шатровидния свод; формата на Кувуклията – стаичката/ротонда).
Златният пръстен от Бяла е с безспорна датировка от VІ век (по-точно втората половина на века) и се нарежда сред малко известните от това време християнски светини.
автор: доц. д-р Валери Йотов
(Доцент д-р Валери Йотов е научен ръководител на археологическите разкопки на нос Св. Атанас. Роден е през 1954 г. в гр. Добрич. Завършил е история във ВТУ „Кирил и Методий”. Работи в Археологическия музей във Варна. Участвал е в повече от 15 археологически експедиции, на 7 от които е бил научен ръководител. Автор е на две научни монографии, над 70 научни статии, редактор на 10 научни сборника и каталози. Съставител, автор и редактор е на научната поредица Studia Militaria Balcanica. Има участия в повече от 80 национални и международни научни форума. Водещ специалист в изучаването на късноантичното и средновековното въоръжение и снаряжение.)
Автор: Росица Генкова
