И в настоящия археологически сезон има интересни резултати, но ми се ще да обърна внимание на поне две: така нареченото „жилище на трапезита“ и посветителният надпис в чест на Тиберий Константин.

Откриването на жилище (разрушено, опожарено) с голяма част от предметите на ежедневния бит, винаги се смята за добър шанс в археологическата практика. В началото на месец юли т.г. при проучване на сектор до крепостната стена се попадна на двуделно, двуетажно жилище като откритите структури и предмети позволиха да се определи дейността на собственика. Намирането на две златни монети на императорите Юстиниан (527-565) и Маврикий Тиберий (582-602); над 200 византийски медни монети от V до началото на VІІ в., златарска везна, тежести за измерване и др. са основание да се изкаже хипотезата, че това е било жилище на трапезит или с други думи – обменно бюро. Жилището е опожарено в 614 г.

Освен откритите в «жилището на трапезита» изброени по-горе предмети в това жилище бе намерен и изцяло запазен уникален керамичен уред за готвене на пара, което може да се определи като любопитна сензация в темата за «византийската керамика» и за българската археология.

Определението „уникален“ за керамичния уред в случая е напълно уместно, особено на основата на сравняване с видовете съдове от богатия керамичен ансамбъл на огромната територия на Византийската империя в този период. Такъв керамичен уред не е известен (или поне – подобни са рядко срещани) не само за началото на VІІ век, но също така и за предходните хилядолетия и следващите столетия.

Същевременно, дори беглият поглед към уникалния уред, насочва към познати и препоръчвани в множество реклами съвременни кухненски съдове за готвене на пара (реклами за здравословно хранене и пр.). Също така, трябва да се спомене, че този метод (с подобни съдове) на приготвяне на храна е доста разпространен в Китай, Индия, Африка.

В средата на юни 2012 г. попаднахме и на вторично използван каменен блок, на лицевата страна на който има петредов надпис на старогръцки.

Първите разчитания на отделни думи и други детайли от надписа ни насочиха към извода, че става дума за паметник от Късната Античност (около V-VІ в.). Благодарение на компетентното мнение на Николай Шаранков, преподавател в Катедрата по класическа филология, Софийски университет “Св. Климент Охридски” вече имаме и по-цялостна реконструкция на надписа:

“На Тиберий Константин, най-щастливия и христолюбив цезар – многая лета!”

Тиберий II Константин е византийски император (578–582) от Юстиниановата династия, който преди да се възкачи на трона в Константинопол е съимператор на душевноболния в края на своето управление Юстин ІІ (565–578).

Използваната титулатура (цезар) и липсата на „василевс” насочват към хипотезата, че надписът е от времето, когато Тиберий Константин все още не е бил самостоятелен владетел, т. е. между края на 574 г. (когато става цезар) и есента на 578 г.

Надписът може да бъде определен като „посветителен” (акламация) в чест на предстоящо посещение на Тиберий II Константин или в знак на благодарност за финансовата му подкрепа на някакъв строеж.

Размерът на каменния блок позволява да се търси мястото му на поставяне някъде на видимата (суперструкцията) част или на входа на крепостна стена на крепостта на нос св. Атанас до Бяла, област Варна.

автор: доц. д-р Валери Йотов

(Доцент д-р Валери Йотов е научен ръководител на археологическите разкопки на нос Св. Атанас. Роден е през 1954 г. в гр. Добрич. Завършил е история във ВТУ „Кирил и Методий”. Работи в Археологическия музей във Варна. Участвал е в повече от 15 археологически експедиции, на 7 от които е бил научен ръководител. Автор е на две научни монографии, над 70 научни статии, редактор на 10 научни сборника и каталози. Съставител, автор и редактор е на научната поредица Studia Militaria Balcanica. Има участия в повече от 80 национални и международни научни форума. Водещ специалист в изучаването на късноантичното и средновековното въоръжение и снаряжение.)