Закъснялото Възраждане на Варненския край, плод на пъстрото етническо население засилва духовните потребности на беленци. Група ентусиазирани учители решават да създадат читалище - традиционна форма на българския културен живот. Читалището е учредено на 1. І. 1928 г. от Божин Пенугов, Тодор Пиринчев, Атанас Христов Калчев, Христо Проданов, Никола Проданов, Григор Франков, Аргир Москов, Христо Божинков и учителя Петър Пенчев с помощта на клона на Б.Н. М.С. /Български народен морски сговор/ в Бяла в лицето на капитан Малинчев и мичман І-ви ранг Кръстьо Куюджуклиев, чиято основна дейност била да организира културния живот в селището.
По инициатива на основателите били събрани книги от населението, след което библиотеката започва дейността си.
Етнографската експозиция - гр. Бяла е разположена в туристическият център. Преди тази експозиция се намирала в етнографски комплекс построен през 1986 г., състоящ се от три постройки в "балкански" и "камчийски" тип. Работи се по идея - през лятото в етнографския комлекс да бъдат настанени занаятчии от различни кътчета на България, които да демонстрират пред туристите характерни за България занаяти.
Етнографската експозиция дава представа за богатото разнообразие в бита и културата на населението от общината през последните години на ХІХ и началото на ХХ век.
В приземния етаж на една от къщите са експонирани главните поминъци на населението - земеделие, животновъдство, риболов, лозарство и винарство. Представени са различни инструменти и произведения на характерни за района занаяти- кожарство, абаджийство, бъчварство. В отделни кътове са представени изцяло занаятите тъкачество, шивачество и плетачество.
Чрез народните носии е направена демографска характеристика на района, в чиито земи от векове е преминавало или се е установявало да живее население от различни области на страната. Чрез обредният реквизит са представени моменти от традиционната сватба.
Подредените сурвакници символизират богата трапеза и носят белезите и бита на населението. В отделен кът са подредени обредни хлябове, които се приготвяли за Коледа, Гергьовден, Великден. Според обичаите в този край са представени и Петльовден, Трифон Зарезан, Тодоровден, мартеници, Еньовден, Кръстовден, Никулден.
Етнографската експозиция се роди благодарение на голямото желание у населението да се съхранят и предадат на следващите поколения българските традиции.